Прекрасните дни в Аранхуез
Красив летен ден. Градина. Тераса. Мъж и жена са седнали на сянка, подухва приятен ветрец. В далечината се виждат силуетите на Париж. Започва разговор. Мъжът и жената си задават въпроси и си отговарят. Говорят за секс, детство, спомени, усещане за лято и разликите между половете. Говорят за женска перспектива и мъжко светоусещане. На заден план в къщата виждаме писателя, който в същия момент измисля диалога между двамата и го записва. Или пък нещата се случват в обратен ред? Възможно ли е мъжът и жената да казват на писателя какво да пише - един дълъг, последен разговор между двамата? "Едно нещо е абсолютно сигурно: Никога не съм правил филм като Прекрасни дни в Аранхуес.
