"Последният магнат" е последният незавършен роман на Франсис Скот Фитцджералд, издаден и довършен от приятеля му - литературния критик Едмънд Уилсън с помощта на оставените от писателя записки и бележки. Романът, замислен по форма и съдържание като "Великият Гетсби" носи много по-сложно и дълбоко послание и Фицджералд е бил на път да го осъществи. "Последният магнат" остава като завещание на неговия литературен гений. През 1993 г., в Кеймбриджското издание с творби на Фицджералд под редакцията на Матю Дж. Брюколи, за първи път романът се появява със заглавието "Любовта на последния магнат", което според критиците е било намерението на автора.
