Джема и Уил са разтърсени, когато синът им загива при злополука. Джема обвинява себе си и започва да получава панически пристъпи, които повлияват на зрението й. Уил вярва, че чува гласа на сина си да го вика. За да избягат от скръбта си, Джема предлага да приемат предложението на Пол да отседнат в хижата му край езерото. Пол помага на Джема да спре с пристъпи си чрез лекарства. Уил, неспособен да чува сина си в хижата, намразва Пол и се прибира вкъщи. Джема разчита изцяло на Пол, който започва да изпитва чувства към нея.