Пристигайки в командировка в малък провинциален град, редовият инженер Варакин попада в едно, меко казано, странно място. След като заварва секретарката на директора в завода да пише на машина съвършено гола, а на обяд в ресторант "Днепър" му поднасят за десерт торта във вид на собствената му глава, става ясно, че героят е попаднал в някакъв фантастичен град. В град Зеро /Нула/ няма стихийни бедствия или земетресения. Животът си върви бавно, дори сънно, само дето някои от понятията са преобърнати на 180 градуса, и в това, че секретарката е гола, според директора няма нищо необичайно.
